Носталгия по 90-те или как се поддържа franchise 30 години?

Дискусия за всички и всичко свързано с gaming :)
Потребителски аватар
niki_
Контакти:
Console Master
Console Master
Мнения: 1235
Регистриран на: преди 9 години

Носталгия по 90-те или как се поддържа franchise 30 години?

Мнение niki_преди 9 месеца

The Demon написа:Лично аз нямам голям интерес за момента, защото главно не ми харесва бойната система. Единственото което беше добре набарано в 13 и беше в духа на поредицата, беше точно бойната система. Не могат да ме убедят, че походовите и полупоходовите бойни системи не могат да се развиват. Щом искат да спечелят още фенове, като я правят екшън, съответно губят старите.

Но има 2 неща които не харесвам и много трудно бих ги преглътнал. Open World и екшън бойна система в J-RPG. Чудо ще е, ако някога напиша че тази игра ми харесва. :)

Това е интересна тема която зачекваме с Demon-a в последно време.

Аз лично не разбирам какъв ти е проблема, че FFXV има real time combat? Да не би да означава край на целият жанр от походови rpg-та ?Честно казано доста от елементите характерни за ATB от старите времена са си тук, просто са преведени по нов маниер.
Ти обаче без дори да си пробвал новата системата директно се отказваш от играта само поради факта , че не е походова. В следващият момент обаче би приел такава бойна система за залгавие което не носи FF в името си.

Въпроса са ми е защо? Трябва ли да бъдем толкова сковани в разбиранията си ? Защо когато една поредица приеме нови приоми след 30 години на пазара, това трябва да пречи на конкретно заглавие да ни превземе с личните си качества, а не с наследена слава?

Дизайна и разработката на игри е малко по- специфична от създаването на други видове entertainment продукти, като киното или книгите. С напредването на технологиите през поколенията и итерацията на геймплеят в даден жанр, намираме все по- добри решения на въпроси които са били решавани по- съвсем различен начин в миналото.

Дори да оставим тези неща настрани, въпроса е как се поддържа видео гейм фрачайз 30 години без иновация и привличане на нови фенове? Наскоро четох едно интервю на Миками който обясняваше , че по- време на разработката на RE4 е имал два избора - последно RE, което е от старият тип или reboot и нов живот за поредицата. В интерес на истината и двата варианта са валидни.
И все пак след поредицата от сходни заглавия , толкова ли е страшно ако дадено заглавие отиде в нови територии или предпочитате да си замине славно?

Разбира се винаги най- сложната задача в индустрията е reboot, но ако дадена игра запази висок стандарт, дори променена след десетки години на пазара това толкова лошо нещо ли е за вас , като играчи?
Последна промяна от niki_ на 29 ное 2016, 21:24, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
king_of_the_universe
Контакти:
The New King of Hyrule
The New King of Hyrule
Мнения: 5607
Регистриран на: преди 12 години

Re: Носталгия по 90-те или как се поддържа franchise 30 години?

Мнение king_of_the_universeпреди 9 месеца

Аз приемам нововъведенията, ако са направени добре, а не са вкарани само да подражават на други игри или просто от голям зор да има нещо ново. Така приех и се накефих и на ФФ12, и на Кроно Крос (даже ми хареса повече от Кроно Тригър, колкото и кощунствено да звучи това). Рези 4 ме кефи повече от танковата ера, макар всеки път да трепвам, когато вляза в имението в Рези 1 или в полицията в 2. Едни от най-любимите ми напоследък ролевки - Ниър и Енд ъв Итърнити не могат да се впишат в жанра "традиционна джей ролевка". С други думи, давам credit when it's due.

Франчайз се поддържа десетилетия с премерени нововъведения - направени на място и пасващи на цялостното излъчване на играта и поредицата. Има много положителни примери, няма смисъл да се споменават. Ясно е, че възрастта на геймърите непрекъснато расте и дори аз около 40-така мога да се похваля, че съм все така фен на игрите, макар и времето да ми е много по-ограничено. Не виждам "горките" компании какво толкова ги затруднява да развиват поредиците си еволюционно, без революционни изцепки като ФФ13-3. Който е играл и се е кефил на стари ФФ игри все още купува и играе игри и вкусът му не се е променил чак толкова въпреки технологиите. Факт в подкрепа на това твърдение е инди-пиксел-олд-скуул-лавината, от която вече започна да ми втръсва.

С няколко думи, веднъж изграден в миналото франчайз се поддържа сравнително лесно, стига да не правиш някакви кой знае какви изцепки с поредицата и да не я тикаш упорито към мобилните бандити. Даже ФФ все още е ФФ, въпреки ФФ13-1/2/3. ФФ15 не изглежда чак толкова зле, че да се съсипе поредицата като цяло. Просто отдавна спрях да купувам ФФ-та на пускова цена, само щото има ФФ в заглавието. Разбира се, имаме примери и за тотално скопени поредици -Dino Crisis, Bushido Blade и т.н., които обаче само показват колко наистина много и колко наистина големи грешки трябва да направиш, за да съсипеш граденото с десетилетия.
Don't shoot! I'm a human!

Потребителски аватар
danailkiller
Контакти:
Console Master
Console Master
Мнения: 2961
Регистриран на: преди 9 години

Re: Носталгия по 90-те или как се поддържа franchise 30 години?

Мнение danailkillerпреди 9 месеца

Принципно съм съгласен и с двама ви, но от друга страна и аз гоня 40-те и се усещам, че понякога просто не ми се започва да уча някаква нова бойна система в нова игра и предпочитам да пусна примерно Final Fantasy Tactics през PSX емулатора и да загубя няколко часа така.

Така, че ги има и двете гледни точки - аз от FF поредицата най-много харесвам и уважавам FFT, FF9 и FF10, всички други по едно или друго нещо не съм ги харесал толкова много. Така, че ако сега изкарат FFT2, която да е просто красива версия на същото нещо ще я купя дето се вика дори без трейлъра да съм изгледал.

От друга страна основната FF поредица след 10-ката влезе в много странен период, където нещо не можеха да си намерят мястото. FF12 беше добра игра сама по себе си, но с твърде много стилови заемки от Star Wars и особено слаб главен герой. Мен в нея боят в реално време не ме отблъсна, дори харесах гамбит системата, защото даваше възможност за страшно лесен грайнд (нещо което си е запазена марка за играещите FF).

След това последва цялата епопея около FF13, 13-2, и 13-3. Аз съм сигурно един от малкото, който ги е изиграл от-до и трите, но ми е трудно да се чувствам горд с това, защото всяка имаше проблеми от различно естество. FF13 беше 80% напълно линейна, чак накрая се развиваше и това отблъсна повечето фенове. 13-2 пък имаше сигурно най-жалките главни герои и твърде много претоплени локации от предишната част. 13-3 от друга страна се развиваше на различно място, но там пък цялата времева система разбиваше традиционният JRPG начин на игра и това съвсем отказа феновете.

Истината е обаче, че всяка една от трите игри си имаше своите добри страни, 13 си имаше наистина интересното развитие, 13-2 пък най-после даваше възможност да използваш от животните в играта за партитата, 13-3 беше с много интересна бойна система (страшно подобна на тази в 12-2).

Но всички тея шашави неща малко объркаха играчите, мен включително - защото тея трите игри изглеждаха правени от съвсем различни екипи и всяка една поотделно беше слаба в твърде много неща.

И после дойде и 10 годишното чакане, че и преименуване и какво ли не на 15 :). Накратко, въпреки, че FF поредицата е още жива, то феновете й отдавна са преминали към нещо друго и надали чакат с нетърпение новата част. Сега вече ние знаем, че 15 е добра игра, те ревютата вече излязоха... но поне за мен я няма тръпката, и аз няма да я купя на ден първи гаранте. И то не за друго, а просто, защото нямам вече вяра в създателите й.
The jedi's gotta do, what the jedi's gotta do!

Потребителски аватар
The Demon
Контакти:
Console Master
Console Master
Мнения: 2218
Регистриран на: преди 12 години

Re: Носталгия по 90-те или как се поддържа franchise 30 години?

Мнение The Demonпреди 9 месеца

Интересна тема, има какво да се обсъжда. :)

Данаил е прав за старите фенове на FF. Никой няма да ги чака, отдавна всеки си е намерил нещото от което има нужда в други поредици. Почти всеки който питаш от старите фенове, ще ти каже, че последното добро беше X. Мен лично дори X-2 ми допадна. В смисъл беше направено в старите традиции, Job система, ATB, пълно с мини игри... За мега тъпият сюжет е ясно. Но аз така и така нямах никакви очаквания. Очаквах нещо леко с j-pop музика, в традициите на поредицата. Пък и за първи път имахме удоволствието да се разходим в един вече "спасен" свят и да видим какво се случва след това. Първото голямо разочарование в поредицата беше 12. Едва ли не се кълнях в тях, купих я в деня на излизане, дори тука някъде във форума я бях снимал от радост. :) Обаче тогава разбрах за първи път какво е да не получиш нещо което си очаквал. Ето за това говорим в темата. Final Fantasy XII не се усеща като FF игра. 13ката е мега слаба откъм сюжет, също няма мини игри и т.н. Но за нея не мога да кажа, че не се усеща като FF игри. Тя е част от поредицата, макар и лоша част. Final Fantasy 12, Lightning Returns и в някаква степен FF13-2 са игри които са прекалено различни и променени. При тях може да се получи този ефект, че човек отива да си купи едно, а получава друго.

Разбирам го това което казва Ники. Специално ще го обясня с друг популярен пример - Tomb Raider. :) Сега, не съм най-големият фен на Лара. Навремето ме привличаше идеята да играеш в 3Д свят с някаква яка мацка, да приключенстваш и т.н. Реално доста по-късно почнах да ги играя, някъде през 1999-та (когато излезе 3-ката) и 2000 (Last Revelation) Тогава реално почна да ми харесва геймплея, да осъзнавам какво се прави и да напредвам малко по-малко. Това беше една наистина трудна игра. Не трудна защото противниците те убиват, а защото трудността се изразяваше в това да разбереш как да продължиш напред. Престрелките в първите 5 игри на Core Desing, че даже и на 6-тата си бяха пълнеш, колкото да правиш нещо различно от катерене и пъзели. Играта е 90 процента платформинг и пъзели и 10% куц дразнещ екшън. Никога не бях минавал Tomb Raider игра до край. Всички съм ги почвал до средата някъде, но там все някъде запецваш, досажда ти и минаваш на нещо друго... и не беше като сега, youtube пълен с уолктрута, да видиш за 1 мин как се минава и т.н. Просто бяха трудни и предизвикателни. Някъде към 2008-ма май се надъхах и минах Tomb Raider 1 на истински SEGA SATURN и ми е едно от най-великите гейм преживявания. Сравними с това да превъртиш Dark Souls например. Saturn версията има най-малко места за сейв... беше брутално, може би вече нямам нерви за такива игри. :) Но са се върнем към игрите на Crystal Dynamic. Core ги махнаха защото 6-цата не продаде. Не че в нея нямаше оригинални идеи. Тя беше точно това което трябва да бъде модерен Tomb Raider. Мрачен, красива графика, много нововъведения (като стелт опция, нива които се минават като Shenmue, провеждаш разговори с хора, вървиш насам натам в град) Обаче тогаващните Eidos ги натиснаха да я изкарат с лънча на PS2 и те не можаха да я завършат. Трябваше им още 6 месеца. Оттогава ги намразих Eidos и признавам си бях предубеден към първият "рийбут" на Crystal. Не че не съм ги пробвал. Опитвал съм но не ме зарибиха. Много от движенията бяха автоматични, самото управление вече беше друг тип и не предразполагаше толкова към грешки и падания... Лара дори сама се хващаше като падне от ръб. :) Нещо което създаваше супер тръпка на първите игри.
Напрово минавам към вторият рибут на поредицата. Игра която е много екшън ориентирана. Ако преди беше 90 на 10 срещу екшъна, сега екшъна е 75 на 25. Управлението е мега добро, но това изпипано модерно управление си идва ръка за ръка с Екшъна. Просто не биха го правили толкова добро, ако не го използват и ги разбирам. Играта в 50% от времето ми напомня на Gears Of War. Не, вобще не се бъзикам, прикривания, гранати, патрони, експлозии, тежки врагове с различни брони.... Второ, екшън каскадите са автоматизирани и само трябва да внимаваш да натиснеш скок, да се хванеш и бързо да се придвижиш до някъде. Нищо че около теб света се разпада, всичко гърми, все някъде ще паднеш на земя, все някъде ще се хванеш. Нагласено е. :) Друго нещо което ме дразни, е начинът по който разказват бекграунд сторийки (било то странични или не). Четеш дневници, листовки, записи... Дори и озвучени страшно много чупат вглъбяването в играта. Никой не ги чете или слуша, дразнят. Като ще правят раздвижена екшън игра, всички тия работи трябва да са кътсцени... иначе просто не работят и хората ги скипват. Друго нещо е че новата Лара е някаква пиклива дрисла, която коли военни като прасета и се бие като Рамбо. Нелепо е. Прекалено е млада в тоя рибут. Навремето всички и казваха КАКА Лара. Ставаше въпрос за опитна "мейчър" мадама. Вряла и кипяла в какви ли не неща. Тая каква КАКА ми е? То вече и аз вървя към средата на трийсетте и трудно някаква героиня ще ми е кака, ама този вариант на Лара Крофт не ми допада. Това си е. В тази игра просто вървиш напред, цъкаш някакви умения, повтаряш битки където те убиват, скипваш нелепи озвучени с глас дневници и гледаш на колко процента ти остават от играта по сейва.

Много се мъчех на Tomb Raider 2013, но ми е страшна досада с тия битки. Не мога да се настроя че играя нещо друго, не старият Tomb Raider. Сигурно е психологическо. Направих си експеримент и си пуснах да поцъкам Tomb Raider 2. (пазя си сейва до там където бях стигнал) Поцъках към 2 часа, напреднах една локация, минах трудни работи... хареса ми. Въпреки че е мега грозна на нови телевизори. :) Обаче пак я спрях и сигурно ще я пусна пак след 1 година да кажем. :D Може би Ники е прави и от време на време ни хваща носталгията. Искаме нещо точно определено, но не непременно за дълго. Поцъкваме малко, минава ни и пак почваме да търсим нещо ново. Аз както ги влача, издадени игри на Core Design ми стигат до живот. Дори мога да си ги преигравам когато ми се доиграят пак. В смисъл, сега като се замисля, няма лошо да им променят геймплея, дори цялостното усещане като в случая. Същото важи и за старите RE-та. Бая много са и винаги мога да си ги преиграя. Даже Zero-то никога не съм стигал до края. Има какво да се цъка. За FF-то, намират се други поредици. Примерно удоволствието от грайдинга, походовата система, спешълите, интересните герои и т.н. си го взех от Atelier поредицата. Много ми се искаше да пазят името на една поредица и FF12 да се казваше Final Fantasy Tactics Gaiden или нещо подобно. RE-то да беше с метроид дизайн в малки детайлни локации, с повече хорър, сървайвъл и пъзели. Tomb Raider да беше повече адвенчър и пъзел с малко екшън.... Ама всичко хубаво рано или късно свършва така или иначе. :)

Потребителски аватар
danailkiller
Контакти:
Console Master
Console Master
Мнения: 2961
Регистриран на: преди 9 години

Re: Носталгия по 90-те или как се поддържа franchise 30 години?

Мнение danailkillerпреди 9 месеца

Интересен пример даде с Tomb Raider и каза неща, които не се бях усетил да формулирам по този начин. При мен пък беше точно обратното - старите игри някак си ми идваха твърде постни като история и тежки като управление, на места се усещах, че танк управлявам, а не тренирана приключенка :).

Аз започнах да се зарибявам вече чак на Legend, която страшно ми допадна, после с известен зор изиграх Anniversary, но пък Underworld направо си ми хареса. Не знам какво толкова им беше различното от по-старите игри, но тези трите (от старото поколение) бяха повече "мой стил" отколкото нещо друго.

Относно новите си признавам, че аз ги харесвам - доколко са реални Tomb Raider игри в ретро смисъла не мога да кажа, те са си изцяло нови модерни приключенски 3rd person shooter/stealth игри. По-скоро мога да ги сравня като по-добри версии на това, което иска да направи Uncharted поредицата, с малко повече отворен свят, с повече skill базирани битки, с малко по-истински stealth механики и по-истинска история.

НО тук трябва да кажа, че едното, с което съм съгласен, е че в Tomb Raider (2013) ни дават млада, неопитна Лара, която буквално се бори да оцелее... и едновременно с това в цялата игра избиваш една малка нация от гадове! Това малко разби иначе добре замислената история за младото момиче, което ще се превърне в коравосърдечната мадама, която знаем от старите игри.

Следващата (Rise of Tomb Raider) за мен е най-добрата екшън приключенска игра, която сме виждали до този етап, беше доста по-отворена като свят, най-после имаше някакви малко по-интересни гробници с прилични (макар и не толкова трудни) пъзели, историята беше по-добре развита също.
The jedi's gotta do, what the jedi's gotta do!

Потребителски аватар
Jim Raynor
Console Master
Console Master
Мнения: 3523
Регистриран на: преди 9 години

Re: Носталгия по 90-те или как се поддържа franchise 30 години?

Мнение Jim Raynorпреди 9 месеца

Няма ядове с ФФ, очертава се да в последната:
Here’s the most interesting tidbit. Someone asked the leaker if Final Fantasy XVI was in development. In response, he wrote: “FFXVI is only going to happen if XV does well.” Make of that what you will!
Това е от лятото още - някой тогава leak-нал ендинга на FF XV (сега потвърден) като написал и това. Не знам какво е "does well", но залозите ми са за 4+ млн бройки. Четейки фийчъри за/интервюта на Табата напоследък ми се вижда бая изнервен, както и целият екип. Стискам палци да му дадат да направи едно ФФ и на него - някои неща в 15 изглеждат като да в нацелил ваксата, но sunk costs и десетилетието разработка явно са си казали думата.

Потребителски аватар
king_of_the_universe
Контакти:
The New King of Hyrule
The New King of Hyrule
Мнения: 5607
Регистриран на: преди 12 години

Re: Носталгия по 90-те или как се поддържа franchise 30 години?

Мнение king_of_the_universeпреди 9 месеца

Идеалният Рейдър за мен би бил Андъруърлд + по-пипнат бой. Старите имаха атмосферата, но нямаха механиката. Новите имат някаква крадена модерна механика, ама атмосферата е на он-рейл ъдвенчър като Ънчартеда, само че с други скинове и с насилено политически коректна кака Лара - плоска като самолетна писта и неизменно навлечена, за да не показва дупе и крака, че току-виж някоя тлъста пача се обидила. Чак ми стана смешно като погледнах ДЛЦ-тата с костюмите в рибуута: Лара със сиви парцали, Лара със зеленикави парцали, Лара с кафеникави парцали, Лара с парцали с неясен цвят и т.н. И, наистина, за цялата си последваща кариера Лара не избива толкова много брадати закоравели гадове, колкото като циврещо тийн пиче в рибуута. Срамота и линч за "писателката" на сценария!

Но Рейдърите също потвърдават тезата, че трудно се съсипва поредица - съвсем прилично си стои поредицата, въпреки Ейнджъл ъв Даркнеса.
Don't shoot! I'm a human!

Потребителски аватар
DETONATOR-M
Console Master
Console Master
Мнения: 3611
Регистриран на: преди 12 години

Re: Носталгия по 90-те или как се поддържа franchise 30 години?

Мнение DETONATOR-Mпреди 9 месеца

За новият вс стартият Tomb Raider да си кажа ас.
Новите са екстра, старите да си седят където са си - в миналото.
Старите си бяха баш коридор с пиксел пърфект джъмп пъзели и куца камера при битките. Керъктър девлопмънта беше толкова зле, че биеше на минус. Бяха ми любими и то доста, вече са в реалма на "Ебаси яките игри които не трябва да играя никога повече, за да не си разваля спомените".

"Продълджаваме напред" - като каза Смока Опулен.
FORZA "СКРИТА СИЛА" МЪДРЕВО !

Потребителски аватар
epedos
Контакти:
Console Master
Console Master
Мнения: 7469
Регистриран на: преди 10 години

Re: Носталгия по 90-те или как се поддържа franchise 30 години?

Мнение epedosпреди 9 месеца

В последния даже гробниците с пъзели, отворения свят за изследване, че дори дребни неща като чаленджа с дайв от високите места вкараха доста свежест и носталгия. Което в комбинация, че играта просто работи добре си е повече, отколкото ФФ феновете могат и да си пожелаят ;)
The Demon написа:Примерно удоволствието от грайдинга, походовата система...)
Кое, кое? :lol: Не се сещам за кое говориш :lol:
PS4 "who knows when" Crew

"‎И по случайност девет от десет българи слушат поп-фолк, брато,
а от нас няма по-прост пост-соц народ..."

Потребителски аватар
The Demon
Контакти:
Console Master
Console Master
Мнения: 2218
Регистриран на: преди 12 години

Re: Носталгия по 90-те или как се поддържа franchise 30 години?

Мнение The Demonпреди 9 месеца

Aз главно го отдавам неразбирането, на това че даденият човек не е бил истински фен на игрите, тогава когато са били излизали. Или ги е играл защото са модерни или нещо такова, но не са му били любими и разни неща в тях са го дразнели. Абсолютно никога не съм намирал грайнденето в RPG (тука с уговорката, RPG което ми харесва) за неприятно. Намирал съм си занимавка, грайндил съм за предмети, грайндил съм за някакви нива отгоре, с цел да си вдигна определени показатели. Всичко това ми е било приятно, защото виждам как героят ми се променя пред очите ми и го правя такъв какъвто съм си планирал. Било то да развия някакво умение, да му вдигна някаква статистика или да му купя по-добро оръжие/броня. Даже горният пример с Atelier поредицата не беше добър, защото в първите 3, които аз съм играл няма как да има непланирано грайндене. Всяко нещо ти отнема от времето.

Може да са малко, но си има солидна групичка фенове на Core Design игрите. В този фен сайт - http://www.core-design.com/tombraider.html можете да намерите най-последните модове на всички Tomb Raider-и от времето на Core Design. Даже не само модове, а всичко за първите 6 игри. Трудно е да се обясни на човек, който никой не е харесвал такова управление и старите игри, но точно трудното управление правеше игрите. То ти дава необходимият страх от това да направиш една грешна стъпка или да не уцелиш момента на скока... и съответно увеличава адреналина по време на игра. Нещо което много трудно може да се усети в новите игри, където повече от командите стават автоматично. Освен това, старото управление се заучава. Дори на Angel Of Darkness съм гледал уолктрута, дето играещият изпълнява всичко с такава лекота, че никога няма да разбереш колко е трудно всъщност. Когато едно управление изисква повече от играча, в определени моменти (например като се задейства даден капан, огромна скала почне да пада към теб или нещо такова), точно трудното управление създава паника в играча и той греши глупаво. Така се случва и в живота. Паникьосаш ли се, загубиш ли хладнокръвие, правиш глупави грешки. Трудното управление на първите 6 игри всъщност е ключово, защото там главното е катерени, пъзели и търсене на начин да минеш нивото. Нивата бяха един вид пъзел, a героят ти има набор от движения с които да го решиш. Когато фокусът на поредицата се измести към филмово усещане и екшън, нормално е тези неща да отпаднат. В смисъл, както казах по горе "Доброто съвременно управление, върви ръка за ръка с екшъна"

Когато си истински фен на дадено нещо и те го променят генерално, няма как да не ти липсва старото. Който са му били първите Tomb Raider-и тези на Crystal, няма как да хареса тези на Core. Този който е харесал първо RE4, няма как да хареса старите RE-та защото са тотално различни игри. Разбирате ли колко е смешно. Все едно аз да кажа на някой "Виж, не искаш ли да опиташ нещо ново? Опитай старите Tomb Raider-и, знам че нямат нищо общо с тези които харесваш, но трябва да си отворен към нови работи. Оцени ги за това което са. Престани да гледаш управлението, а се стегни и се научи да го ползваш. Да трудно е, но доставя удоволствие по друг начин. " Или примерно за RE, да седна да обяснявам на някой дето се кефи на екшъна и забързаната игра, тип филмово изживяване, вървяща само напред.... Колко е яко, да играеш в една локация, да отключваш врати, да търсиш предмети и да решаваш пъзели. Няма да ме разбере, ще почне да говори за блъскане в стени и други глупости. :) Та така, всеки си гледа от неговата гледна точка. Напълно разбирам хората които харесват Tomb Raider-ите на Crystal и RE-тата тип RE4 и т.н. Също напълно разбираемо е, че хора които по принцип са играли 4-5 j-rpg-та в живота и нямат голям интерес към жанра (или вече са се отрекли напълно от него), да нямат нищо против промените във FF15. Особено тези дето играят само модерни ААА заглавия, а такива от жанра почти няма вече. На мен това ми е един от любимите жанрове. Сигурно съм пробвал над 40-50 и постоянно се интересувам да пробвам всякакви нови заглавия, било то нискобюджетни или не. Знам какво трябва на една игра, за да е добра в точно тоя жанр. Няма как да не ме дразнят грешките които правят, за да се харесат на повече хора. Това всъщност е най-голямата грешка в индустрията. Дори в момента жанра да не е в разцвет, направи нещо стойностно, даже и с по-малко средства. Не се целете в 10 милиона, а си разпредели бюджета, че да имаш успех и на 2-3 милиона. Този жанр няма нужда от Open World, а Final Fantasy трябва да е с менюта и команди (ATB или TB)

П.П. Между другото, на 60% съм, ще се насиля да довърша Tomb Raider 2013... ей така за идеята. Да не каже някой после че говоря без да съм го довършил. :) После ще си довърша докрай и Tomb Raider 2, да видим коя ще ми достави повече удоволствие. Макар истината да я знам отдавна. Който е почнал от новите reboot-и ще ти каже че старите са неиграеми, а който харесва старите ще каже, че новите не доставят същото удоволствие и я няма същата тръпка.

Потребителски аватар
king_of_the_universe
Контакти:
The New King of Hyrule
The New King of Hyrule
Мнения: 5607
Регистриран на: преди 12 години

Re: Носталгия по 90-те или как се поддържа franchise 30 години?

Мнение king_of_the_universeпреди 9 месеца

Старите Рейдъри са неиграеми не заради трудното пиксел-кеч управление (с което все пак се свиква), а най-вече заради изключително малоумните загадки и липсата на адекватна сейв-система. Дори на места може да си минал част от играта неправилно, но после да си сейввал, което може да ти преебе целия моментен прогрес. Лично мнение. :roll:
Don't shoot! I'm a human!

Потребителски аватар
RRSunknown
Console Master
Console Master
Мнения: 4129
Регистриран на: преди 8 години

Re: Носталгия по 90-те или как се поддържа franchise 30 години?

Мнение RRSunknownпреди 9 месеца

Аз пък като човек който никога не е играл REvil навремето така и не можах да се насиля да мина RE4 - управлението ми идва куцо за екшъна и не се получава. Пробвах я поне 6-7 пъти за различни платформи - стигам донякъде с много мъка и дотам. И на 5 и на 6 част съм така - имам ги, мъчил съм се да почвам и просто не ми е кеф. Защо го споделям - ами наскоро покрай някаква промоция си купих римейковете на RE1 и Zero за PS4 - еми зарибих се геймплея е тактически, решаваш си пъзели вървиш си бавничко. Явно някои хора като мен се радват точно на това - и когато някаква поредица с такъв геймплей се в превърне в нескопосан екшън , особено съм играл качествени екшъни от които е копирано няма как да не се дразня.
Така навремето осраха Legasy of kain чиято първа част (говоря за Soul Reaver ) се отличаваше с тактически битки, загадки и платформинг а босовете се биеха с чалъм а последната и част Defiance беше клонинг на DMC с осрана камера.

Просто няма как да се изкефя на новата FF защото нито света са направили като Скайрим убедителен, нито ме кефят героите нито история има нито екшъна е нещо кой знае какво, нито графиката избива рибата. Навремето си беше както ми харесва - вървиш си по историята, кефиш се на графиката и арт и бавничко си провеждаш тактическите битки докато си пиеш биричката .

Потребителски аватар
vvarp
Контакти:
Мнения: 3098
Регистриран на: преди 12 години

Мнение vvarpпреди 9 месеца

Франчайзите са като всяко начинание, трябва лидер. Неслучайно, зад успешните 15+ годишни поредици стоят имена -

Legend of Zelda и Mario: Миямото до края на 90-те, после наследниците му Коизуми, Аонума и Коно (до 2015)
Final Fantasy (до XII): Сакагучи
Metal Gear (до 2015): Коджима
Dragon Quest: Хори
Biohazard (до 2005): Миками
Grand Theft Аuto: Л. Бензийс до тази година и братя Хаузър
Dead or Alive и Ninja Gaiden (до 2008): Итагаки
и т.н...

Общото между тези имена е, че са както талантливи автори, така и печени търговци. Което е безспорно. Такъв е и имиджът, който показват пред обществеността. Но причината за 10-20-30+ годишното стопанисване на франчайз е отвъд тези очевидни качества. Колкото и контра-интуитивно да звучи, за мен те са първо и преди всичко пресметливи стратези, със стабилна политическа тежест. Именно това ги превръща във водачи, без които поредиците не биха могли да просперират десетилетия наред.

Изброените по-горе лидери проявиха далновидност през годините, залагайки на вечно преоткриване. Защото, както са писали niki и da king, премерените експерименти носят развитие и живец. Без промени, поредиците стагнират и загиват. Rockman и Castlevania преминаха през дълъг застой преди да станат нарицателно за бивши поредици, Dragon Quest също отива натам.

В същото време, както често отбелязва The Demon, опитът за развитие често води до загуба на идентичността. Затова е важно делото на хора като Сакагучи или Коджима, които бяха повече от наясно с концепцията на творенията си и се грижеха за приемствеността през годините. Без такава водаческа фигура, екипите тръгват да преоткриват колелото и поредицата става минало. Разбира се, има продължения-изключения, дело на нови екипи и лидери, такива са новите Doom или Deus Ex. Но предишни изключения в крайна сметка потвърдиха правилото - Принцовете на Губи минаха през емо метъл и аниму фази, като накрая почнаха да се играят сами, a Metroid Prime си джаса Mother N-а.

В този ред на мисли, двете противоположни цели, преоткриване и запазване не могат да се постигнат само с римейкове или само с рибутове. Едното не може без другото. Образцов пример е "наследството" на Миямото - платформърите Mario и до днес продължават да излизат както в традиционен side-scrolling вид, така и в наложената от Super Mario 64 формула. Същото е и при The Legend of Zelda.

Освен стратегическо мислене, добрите лидери на франчайзи демонстрират завидна политическа тежест в съответните компании. Сакагучи, Миками и Коджима бяха изпълнителни директори, като първият беше и дясната ръка на основателя/мажоритарен акционер на Square. Миямото и неговите наследници също са с директорски титли и правомощия. Изключение е Юджи Хори, но той дефакто има карт-бланш от собствениците на Enix. Без мениджърска тежест, поредиците трудно щяха да привлекат кадърни екипи, още по-трудно щяха да реализират авторската визия на техните създатели и едва ли щяха да имат свободата да експериментират.

Поредицата Tomb Raider многократно е водена от хора без политическа тежест. Първият път, Core Design не само бяха принудени да бълват ежегодни продължения (общо 5), без време за подобрения, но и да понесат всички негативи - франчайзът им беше отнет, а студиото закрито. Възродените Tomb Raiders (2006-08) от приключенски игри станаха откровени шутъри при най-новата си "еволюция" (2013), уж по вина на криворазбрания маркетинг. Но аз не виждам как дизайнът може да бъде диктуван от маркетингов отдел, ако зад поредицата стои лидер, който тежи на мястото си. Не по-различна e ситуацията с Biohazard 4 и залитането към лесно продаваемите шутъри. В периода 2001-03 Миками изпадна в немилост заради слаби продажби и се опита да се хареса на шефчетата. Без Миками, Цапцом превърнаха Bio 5 и 6 в конвейерни шутъри, докато Миками без Цапцом се помъчи да докара хорър коцепцията на Bio 1-3 и Rebirth чрез Evil Within.

Ескалиращите бюджети през последните две поколения взеха да мътят политическата страна. Това доведе до напускането на голяма част имената, а с това и до изоставянето на поредици. Пръв беше Сакагучи, без когото Final Fantasy стана синоним на пропилян франчайз. Biohazard, Metal Gear и Ninja Gaiden също осиротяха и отидоха на кино без Миками, Коджима и съответно, Итагаки. В същото време и четиримата "вожда" основаха собствени студия в опит да възстановят политическата си тежест. Но не е толкова лесно, ако съдим по Сакагучи и Итагаки, които в крайна сметка се оказаха генерали без армия. Миками също не съумя да възвърне старата си слава.

Завършвам моят петстотинков ферман с въпрос. Нужно ли е да се поддържа франчайз 30 години?


Бонус: една архивна дискусия по въпроса за дългогодишните поредици :)
viewtopic.php?t=3249

Потребителски аватар
king_of_the_universe
Контакти:
The New King of Hyrule
The New King of Hyrule
Мнения: 5607
Регистриран на: преди 12 години

Re: Носталгия по 90-те или как се поддържа franchise 30 години?

Мнение king_of_the_universeпреди 9 месеца

За компаниите е нужно да се поддържат франчайзите, защото поддръжката не е трудна (даже понякога ползват само заглавието), а вече спечелени фенове не се губят лесно - колкото и да мъркат и да се мръщят, по някое време все пак купуват и играят гадната игра от любимата поредица.

За феновете - всеки поотделно решава докога и доколко да подкрепя даден франчайз. Примерно аз вдигнах ръце от RE6, но го купих на 20 лв., за да го имам и в същото време продължавам да съм фен на Revelations, Зеро и RE1-5,без Outbreak и он-рейлите. Ако съдя по себе си, нека си вървят франчайзите, и без друго светът почна да се пръска по шевовете от оригинални игри, нека да има и нещо по-познато и традиционно. Лошото е, както писах, когато под шапката на нещо познато и обичано набутват някакъв изкривен фаст-фууд в крак с "модерните" мега-хитове. Но и пак да повторя - дори и това ще се продава достатъчно по инерция и традиция.
Don't shoot! I'm a human!

Потребителски аватар
RRSunknown
Console Master
Console Master
Мнения: 4129
Регистриран на: преди 8 години

Re: Носталгия по 90-те или как се поддържа franchise 30 години?

Мнение RRSunknownпреди 9 месеца

И Civilization е франчайз с много промени и иновации във всяка нова серия и правена от различни хора но идентичноста е запазена - ядрото го има, надгражда се само над него. А това за което си говорим е подмяната на ядрото - играта става съвсем различен жанр, само идето е същото и това няма как да не дразни старите фенове.

Потребителски аватар
king_of_the_universe
Контакти:
The New King of Hyrule
The New King of Hyrule
Мнения: 5607
Регистриран на: преди 12 години

Re: Носталгия по 90-те или как се поддържа franchise 30 години?

Мнение king_of_the_universeпреди 9 месеца

RRSunknown написа:И Civilization е франчайз с много промени и иновации във всяка нова серия и правена от различни хора но идентичноста е запазена - ядрото го има, надгражда се само над него. А това за което си говорим е подмяната на ядрото - играта става съвсем различен жанр, само идето е същото и това няма как да не дразни старите фенове.
Сид не дирижира ли концерта с диригентската палка? И по отношение на Сив феновете се дразнят, но пак купуват. Премахването на юнит стакването в Сив 5 отнесе бая псувни, но като извадиха двата експанжъна и Сив 5 се превърна в абсолютен маст-плей, друга песен се запя. :D

Сега плюят по наистина жалкото АИ в 6, но и тя ще стане хубава игра - след 1-2 години на пачове и експанжъни.
Don't shoot! I'm a human!

Потребителски аватар
danailkiller
Контакти:
Console Master
Console Master
Мнения: 2961
Регистриран на: преди 9 години

Re: Носталгия по 90-те или как се поддържа franchise 30 години?

Мнение danailkillerпреди 9 месеца

За Цивилизациите е трудно да се каже, че са имали въобще слаба игра в поредицата - просто някой от игрите не са толкова добри от другите. И да - някой като 5-цата не бяха толкова добри на старта, и после с някой и друг expansion, и някой и друг фенски патч станаха фантастични.

Сега 6-цата е много сериозно направена игра, рядко сме виждали толкова полирана Цивилизация на самия старт. AI-то наистина има какво да покаже, но засега основният му проблем е, че е изключително непоследователно в очакванията си спрямо играча. Последната игра, която играх бях с Египет, на които специализацията е добрите отношения със съседите си, буквално търгувам с всички, гледам да правя каквото трябва, че да са доволни и пак завърших играта с изцяло гневни NPC-та, с 2 от тях във война дори :).

Сигурен съм, че всичко това ще се оправи с някой и друг патч, и нямам търпение да видя какво ще добавят с expansion-и и фенски модове.
The jedi's gotta do, what the jedi's gotta do!

Потребителски аватар
RRSunknown
Console Master
Console Master
Мнения: 4129
Регистриран на: преди 8 години

Re: Носталгия по 90-те или как се поддържа franchise 30 години?

Мнение RRSunknownпреди 9 месеца

Нищо не дирижира Сид майер - игрите се казва така по съвсем други, 90-тарски причини дори и първата не е правил той - главно Брус Шели е дизайнирал, в следващите изобщо не е участвал като никакъв всяка игра има различен директор и дизайнери. И въпреки това стига само да погледнеш и ти е ясно коя поредица играеш и геймплея все така зарибява само с още един ход.
Неин антипод - Warlord която от подходова специфична военна стратегия я направиха реалновременна и франчайза умря. Само името стои като скелет и го ползваха с някъкъв арт за пъзел игра.

Да, и между другото - новия резидент ивъл 7 няма хептен нищо общо със старите - ни, герои, ни история, ни свят ни геймплей - някой ще ми обясни ли защо се казва изобщо RE a не някакво ново име?

Потребителски аватар
vvarp
Контакти:
Мнения: 3098
Регистриран на: преди 12 години

Мнение vvarpпреди 9 месеца

Цивилизацията също си има покровители - основателите на Firaxis. Не знам обаче докога, предвид турбуленцията и оредяването им след продажбата на T2.

За Bio 7 - без Миками, франчайзът имплодира и е оставен на произвола, при това с пределно окастрени ресурси. В същото време, Цапцом нямат нищо против да издоят каквото е останало.
king_of_the_universe написа:[...] Ако съдя по себе си, нека си вървят франчайзите, и без друго светът почна да се пръска по шевовете от оригинални игри, нека да има и нещо по-познато и традиционно. Лошото е, както писах, когато под шапката на нещо познато и обичано набутват някакъв изкривен фаст-фууд в крак с "модерните" мега-хитове. Но и пак да повторя - дори и това ще се продава достатъчно по инерция и традиция.
Ще допълня само, че болшинството от оригиналните игри са дело на компании, които не разчитат особено на десетилетни франчайзи. Защото за всички големи компании, начело с пословичните Nintendo, порочнотo доене на франчайзи се превърна в прекалено лесен и печеливш бизнес. И то все повече за сметка на нови и експериментални идеи.

Потребителски аватар
DETONATOR-M
Console Master
Console Master
Мнения: 3611
Регистриран на: преди 12 години

Re: Носталгия по 90-те или как се поддържа franchise 30 години?

Мнение DETONATOR-Mпреди 5 месеца

Понеже не знам къде да излупам линка пък темата е за носталигята по 90-те. Те тука може да играете оригиналният Tomb Raider директно в браузъра.
http://xproger.info/projects/OpenLara/
Неиграем е за мен. Лара завива като ТИР.
FORZA "СКРИТА СИЛА" МЪДРЕВО !

Отговори
Подобни теми
  • Similar Topics
    Отговори
    Преглеждания

Кой е онлайн

Потребители, разглеждащи този форум: и 1 гост