Disgaea 2 review (изънт дат кют!)

Reviews, previews, features.
Отговори
Потребителски аватар
king_of_the_universe
Контакти:
The New King of Hyrule
The New King of Hyrule
Мнения: 5591
Регистриран на: преди 12 години

Disgaea 2 review (изънт дат кют!)

Мнение king_of_the_universeпреди 10 години

DISGAEA 2: CURSED MEMORIES


Платформа: PS2
Жанр: role-playing strategy
Производител: Nippon Ichi Software
Разпространител: Nippon Ichi Software, Koei Ltd


Disgaea 2: Cursed Memories е логично продължение на великолепната ролева стратегия от 2003 година Disgaea: Hour of Darkness. Особеностите на този жанр го поставят в една по-специфична позиция в сравнение с, да речем, далеч по-комерсиалните (и по-лесни, и по-достъпни, и по-рекламирани) пуцалки от първо лице. Това е един жанр с доста ограничена аудитория, въпреки многобройните опити на сериозните гейм-медии да събудят някакъв интерес в масовия неяпонски геймър. Ето защо приятните ролеви стратегии от типа на Final Fantasy Tactics и Tactics Ogre бяха отдавна вписани в червената книга на западната гейм-индустрия, когато на бял свят (т.е. извън Япония) се появи Disgaea: Hour of Darkness. Макар и неособено успешна от пазарна гледна точка, играта успя да намери своята ниша в нечовешки комерсиализираната потребителска кошница на западните любители на видео-игрите. Успехът бе повторен и потретен от последвалите игри на Nippon Ichi.

За Disgaea 2, както и за останалите игри от стратегическия каталог на Nippon Ichi, е използвана успешната формула от първата Disgaea и La Pucelle: Tactics, която с леки, но забележими изменения в геймплея поддържа интереса на феновете и критиците.С други думи, Disgaea 2 е ролева стратегия за един играч, в която най-важното е “назобването” на героите с нива, умения и екипировка. Справедливо кръстени “number-crunchers”, творенията на Nippon Ichi позволяват на геймъра да се развихри с партито си до 9999 ниво, да съкруши епични странични босове, да разорава неограничен брой терени и нива (сещаш се, нещо като random map генератора в Хироуса) и да открие различните превъртания на играта. В това се корени силата на геймплея – практически той е ограничаван само и единствено от играча – доколкото той иска да се задълбочи в екшъна, или просто желае да врътне и захвърли играта.

Подобно на другите стратегии на Nippon Ichi, в Disgaea 2 битките се разгръщат на изометрични терени, населени с разнообразни единици под формата на шарени 2D спрайтове. В бойната група взимат участие задължителните за основната история герои и създадени от играча chibi момиченца и момченца от разнообразни класове/професии. По-хитрите класове (нинджа, ронин, снайперист) се откриват с вдигането на нива на герои от някои обикновени професии. Вдигането на нива е доста по-балансирано в сравнение с първата игра: тук точки опит се получават и при използването на пасивни умения (магийци за лекуване, вдигане на атаката, вдигане на защитата и т.н.). Трябва да се отбележи и присъствието на прераждането (Reincarnation), която дава възможност на определен развит герой да започне отново от първо ниво, но с друг клас и запазени умения от предходната професия.

Освен хората можеш да намериш съмишленици и сред чудовищата и демоните – клъцнеш ли демон от непознат клас, преди следващата битка можеш да си го създадеш чрез свикване на Тъмния Парламент (Dark Assembly), ако героят, който го създава (и съответно му става учител), разполага с нужните точки mana. Друг вариант е да грабнеш противник и да го хвърлиш в твоя начален панел (откъдето си свикваш дружината) и ако несвиканите ти бойци успеят да го победят, той се присъединява към тях за в бъдеще.

Както и в първата Disgaea, и тук можеш да прокарваш различни “законопроекти” в Парламента (Dark Assembly) – повече пари за война, по-силни/по-слаби врагове и т.н. и т.н. Пак можеш да корумпираш депутати – демони “со кротце, со благо” (тоест – с подкупи), да засилваш влиянието си, да станеш сенатор, да налагаш несъгласните с теб “со малко кютек”, накратко – да водиш бурен политически живот. И тук присъства опцията да подобряваш предметите си (закупувани от магазини и/или печелени в битки) като влизаш в “Света на предметите” (Item World) и минаваш неговите произволно генерирани карти, монстъри и босове. В същото време не трябва да забравяш да трупаш специалисти – демони, населяващи предметите, но различни от техните враждебно настроени към партито ти жители. Тези специалисти можеш да ги “преселваш” в друг предмет, за да го подсилят, съобразно професията си (пазач, стрелец, физик, диетолог и т.н.).

Новост в Disgaea 2 е да ти бъдат връчвани призовки за явяване в съда (съдиите и свидетелите, по примера на бай Ставри от Централния софийски затвор, са строги, но справедливи “прини”-та, демек – пингвини с акъл, съшити с конци О_о). В съда се явяваш през специален портал, намиращ се на някое от нивата в призовката (тя се води за обикновен предмет, който може да се развива като другите предмети). Колкото повече пъти героите ти биват признати за виновни, толкова повече им се вдига авторитета в Dark Assembly – то и прилапват различни бонуси. Явно да имаш влезли в сила присъди и да се радваш на благоразположението на властите е модерно не само в България . :о)

По своя стара традиция, Nippon Ichi са набутали в играта много странични босове, повечето от които на смешно високо ниво. В нея присъства и титаничната Пещера на изпитанията (Cave of Trials) от първата Disgaea, която и тук носи МНОГО опит за героите ти. Друга допълнителна екстра е Dark World – зловещо подобие на нормалния свят, в който враговете са назобани до пръсване, а самите карти се минават само при определени условия, някои от които доста неблагоприятни за твоя сплотен колектив.

Освен изключителната дълбочина на геймплея, Disgaea 2 впечатлява и с наситена с хумор история, кът-сцени и свежи лафове, умело преведени на английски. Изкусителната anime арт-визия е подплатена с добре озвучени герои (налице е и похвалната възможност да оставиш японското озвучаване да ти гали слуха) и приятна музика. Някои ще възроптаят, че Nippon Ichi ни най-малко не осъвременява графиката в своите творения. Според мен не графиката, а артът характеризира визията на всяка една видео-игра. Е, понякога ставаме свидетели на гениални творчески изпълнения, но реализмът ни подшушва, че не можем да искаме от всяка една игра да е на равнището на Okami.

Клиширано звучащо или не, Disgaea 2 е това, което е – японска ролева стратегия с невероятно забавни геймплей и история. Все пак я препоръчвам само на феновете на този жанр. Любопитните калпаци и новобранците е по-добре да започнат от някоя по-лека и лесна игра на Nippon Ichi, например La Pucelle: Tactics. Колкото до моите предпочитания, ако някога тупна на необитаем остров, придружен от PS2, телевизор и самозахранващ се разклонител перпетуум мобиле, Disgaea 2 е играта, която най-много бих искал да ми е под ръка.

9 / 10
Последна промяна от vvarp на 15 май 2011, 11:07, променено общо 1 път.
Причина: възстановяване на съдържание
Don't shoot! I'm a human!

Отговори
Подобни теми
  • Similar Topics
    Отговори
    Преглеждания

Кой е онлайн

Потребители, разглеждащи този форум: и 0 госта