Dark Souls

Reviews, previews, features.
Аватар
andycole
Мнения: 5560
Регистриран преди: 18 години

Dark Souls

Мнение andycole8 години

Това е едно ревю (или по-скоро впечатления/преживявания) от Dark Souls, които написах за сайта на един приятел. Тъй като сайтът му не е гейминг медия, реших да е по-кратка статия и по-различна от това, което бих написал като за тук.




Това е закъсняла статия за един от шедьоврите на изминалата генерация конзоли – Dark Souls. Играта се появи през 2011 година за PS3 и Xbox 360, а през 2012 получи и порт за PC. Автори са пичовете от From Software – японско студио, отговорно за игри като Otogi, Demon’s Souls, Dark Souls, Dark Souls 2, Bloodborne, а съвсем скоро ще ни зарадват и с Dark Souls 3 за PS4 и Xbox One.

Дотук с тривията, признавам си, че изиграх Dark Souls едва през 2015, но по-добре късно, отколкото никога. Сега ще ви разкажа за преживяването си с една от най-добрите игри, които са ми попадали някога.

Dark Souls е dark fantasy екшън RPG, трудна и предизвикателна игра и тотален антипод на всичко, което е съвременният западен гейминг. Не искам да изпадам в елитарни лирически отклонения от типа на “ех, игрите не са това, което бяха едно време”. Или да изпадам в крайности и да обяснявам колко са велики японските игри и колко са недостижими за западните, но е факт, че от PS3 ерата насам геймингът се промени. Разработването на игри стана скъпо, японците изостанаха технически, някои от легендарните им студия са в жалко състояние, други изчезнаха, броят на добрите японски игри рязко намаля за сметка на западните. Разбира се, появиха се доста добри и дори велики западни заглавия, но когато японците го правят както трябва, резултатът наистина е впечатляващ. Много западни blockbuster-и са доста полирани, впечатляващи като презентация, но имам чувството, че се правят по калъп, рядко се рискува, обикновено играчът е „воден за ръка“, елементарни са на трудности различни от hard или very hard и общо взето няма къде да се объркаш. Обикновено всичко – от механики, до фийчъри, локации, възможности е обяснено на играча в подробни туториали, в менютата, в notifications.

Е, Dark Souls е брилянтна игра, която не разчита на тази формула. Всичко е една препратка към времената, когато игрите бяха трудни, много неща не бяха обяснени и играчът трябваше сам да ги разбере – дали след десетки умирания на едно и също място, дали след споделени стратегии и тактики с други геймъри. Абе с две думи – времената, в които геймърите си разменяха разписани в тетрадките fatality и combo-та, разучени на бойните игри на аркейд машините.

Dark Souls е dark fantasy игра. Рицари, дракони, чудовища, вещици, демони, разрушени замъци, омагьосани гори, катакомби, гробища, призрачни градове, какви ли не дънджъни. Много хора са мечтаели за такава игра, а това е най-добрата й реализация.

Изображение

Играта е духовен наследник на Demon’s Souls – отново избираш как да си развиваш герой, с който движиш из света, вдигаш левъли и избиваш безброй гадове и босове. Dark Souls е в същият Lore, но не е директно продължение. Има и други съществени разлики между двете игри – в Demon’s Souls до различните нива се стигаше чрез hub, докато Dark Souls предлага изцяло свързан отворен свят, в който придвижването от различните зони става чрез вървене по „главния път“, побеждаване на мини босове и главни босове в дадена зона, а после различните локации са свързани с едни от най-гениалните shortcuts в игра.

Неслучайно Dark Souls е смятана за библията на level design-a, заедно с игри като Metroid Prime 1 и 2 за Nintendo Gamecube. Разбира се, в даден момент се отключва телепорт, който се активира от т.нар. ‘bonfires’ разположени на дадени места из света на играта. А да, НЯМА КАРТА! Това значи, че Dark Souls не е игра, която може да “”поцъкате” за час-два веднъж в седмицата, просто защото няма да стигнете до никъде, вероятно ще забравите тези гениални шорткъти и накъде отивате и за какво се борите.

Относно шорткътите – давам пример – движите се из зловеща мрачна гора, после стигате до поляна с всевъзможни изроди, създаващи сървайвъл хорър усещане (без Dark Souls да е игра от жанра), в края на поляната има кула, водеща до замък, който се намира в град, в който сте били преди часове, от там към подземия, катакомби, гробници, дълбини на вулкани и къде ли още не. Всичко това създава усещане за един цялостно изграден свят, в който се движите свободно. Въобще, по отношение на изследване и удовлетворението, което то носи, Dark Souls няма много аналози в гейминга.

Продължавам с описанието на това как Dark Souls е игра от старата школа, с това, че ако умрете (а това ще се случва постоянно), тук е използвана една отживяла концепция – връща те до предишния bonfire, бил той и час – два назад. Затова играта трябва да се играе внимателно, защото всяка грешка се наказва. Имате опцията да стигнете до трупа си и да въстановите изгубените души(които се използват за вдигане на левъли или ъпгрейдване на оръжия, но само на следващ bonfire) само веднъж, ако загинете по време на пътя до трупа губите душите завинаги.

Изображение

Дизайнът на Dark Souls e такъв – задобрява се с много умирания, научавания на тактиките на противника, опити за нови работещи тактики срещу босове, като импровизацията е оставена изцяло в ръцете на играча. За мен тактиката – вдигане на много stamina, vitality, strength е най-лесната. С такъв меле герой с много кръв, издръжливост и сила да използва най-тежките оръжия, щитове и брони, играта е по-лесна спрямо това да играете с магьосник с малко кръв, или с бърз герой, разчитащ на това да използва претъркулването и нападението в гръб на противника, нанасящо най-тежки поражения. Играта е семпла откъм механики, ако сте с меле герой основно – копче за атака, париране, претъркулване и тежка атака в гръб, както и възможността да хванете оръжие с две ръце и да нанасяте повече поражения, за сметка на защитата и използването на щит. Това няма значение, защото механиките работят добре и удоволствието и усещането от биктите са наистина страхотни. За тези, които биха играли с магьосник – да се заредят с търпение, но може би ще бъдат възнаградени от по-голямото разнообразие спрямо меле героите.

Онлайнът в играта е част от цялото изживяване. Можете както да нападате някой в света му, така и да търсите помощ за тегави босове, или да помагате на други геймъри. Хинтовете оставяни във вид на съобщения от други играчи също са интересен елемент. PVP битките пък могат да бъдат като дуел със залог определен предмет, примерно люспа от дракон, като само с нея могат да бъдат ъпгрейдвани някои оръжия. Разбира се, и в това отношение Dark Souls е различна от останалите игри – няма аудио чат, не можете да каните конкретни хора по конвенционалния канал на играта. Разбира се, винаги има как да се разберете с някой приятел, имащ герой до + или – 10 lv до вашия, да се “срещнете“ в конкретна локация.

Важното е, че From Software изгради community, а да четеш теми в геймърски форуми или да я обсъждаш с приятели не е спойлер, напротив, от това може да разбереш къде има пръстен, който ти дава възможност да вървиш бързо във вода, къде да си изковеш оръжие, което може да убива скелети или призраци, и безброй други елементи от света на играта – все неща, умишлено необяснени или споменати по веднъж заобиколно от някое NPC, което може дори да не заговорите.

Историята в Dark Souls е минималистична, използван е интересен подход за разказване, голяма част от него е скрита в описанията на различните предмети, или завоалирани разговори с NPC-та. Да, внимавайте с NPC-тата – ако убиете някое от тях, няма връщане назад. В Dark Souls всяко действие е със своите последствия – няма рестарт от последния чекпойнт или load, всичко се запаметява в реално време. Играта има силен lore, но историята поднесена по този начин е нещо второстепенно. Dark Souls е по-скоро едно приказно изживяване, не очаквайте история като в игри, в които този елемент е силно застъпен – като Metal Gear Solid, Mass Effect или Final Fantasy.

Визуално, макар и да е игра на около пет години, Dark Souls все още впечатлява, заради стилизираната мрачна визия, смазващия арт на гадовете и локациите. И да – всеки предмет, броня, шлем променя ввъншния вид на героя. Може би един HD remaster с 60 кадъра и Full HD за PS4 би дошъл прекрасно, такъв вече има за Dark Souls 2, но не и за първа част.

Не бих препоръчал Dark Souls на всеки, макар че това категорично е игра за 10/10. Не я препоръчвам на хора със склонност към rage quit и трошене на джойстици, не я препоръчвам и на фенове на играещи се сами и излизащи на конвейер игри, не я препоръчвам и на кежуъл геймъри. Препоръчвам я на хардкор геймъри, обичащи игрите като от „едно време“ и които ще я приемат с всичките й недостатъци, каквито несъмнено има всеки шедьовър. За всички, които чакаме с нетърпение излизащата след няколко месеца Dark Souls 3, и евентуално отпуск специално за нея, ще си позволя да спомена култовия продуцент на мрачна UK електронна музика – Burial, чиито тракове биха били перфектен саундтрак за игрите на From Software:

“Hopefully by the end of most years I have done some tunes that are decent enough to release. but Dark Souls 2 is on the horizon soon so I’m not sure if I will have many new tunes for a while because I need to play that game a lot. But I’m going to try to get some new tunes together before it comes out.”
Последна промяна от andycole на 27 дек 2015, 04:17, променено общо 1 път.
Статии на фенове
Коментари

Аватар
king_of_the_universe
Мнения: 6816
Регистриран преди: 18 години

Re: Dark Souls

Мнение king_of_the_universe8 години

andycole написа: броят на добрите японски игри рязко намаля за сметка на западните
Не.:D
Don't shoot! I'm a human!

Аватар
vvarp
Мнения: 4516
Регистриран преди: 18 години

Мнение vvarp8 години

Браво за статията и за наваксаната класика :)
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените файлове.

Аватар
RRSunknown
Мнения: 5439
Регистриран преди: 15 години

Re: Dark Souls

Мнение RRSunknown8 години

Кога минаха 5 години ебаси, все едно вчера излезна.

Кой е онлайн