Silent Hill Downpour Ревю

Reviews, previews, features.
Gorefest
Мнения: 29
Регистриран преди: 14 години

Silent Hill Downpour Ревю

Мнение Gorefest10 години

Когато един от най големите Японски издатели на видео игри, започне да се чуди какво да прави с една утвърдила се на пазара поредица, обикновено крайният потребител си го „Отнася”! Това направиха от Konami, когато решиха да дадат разработката на последното Silent Hill заглавие, на Чехите от Vatra Games.

Няма да излъжем, ако кажем че Silent Hill Downpour е една от най слабите игри излизала за това поколение конзоли. Няма да ви излъжем, и ако твърдим че това заглавие няма абсолютно нищо общо с поредицата. Нямат нищо общо нито посредствената история, нито отвратителният „Геймплей”, нито пък „Гличавата” графика. Концептуално тази игра е толкова грешна, че никога не е трябвало да вижда „Бял свят”.

Целта на това Ревю, е да предпази големите фенове на „Франчайза”, които подлъгани по няколкото „Трейлъра” и лъжливи „Шотове”, ще решат да закупят това „Чешко” творение, и ще очакват да видят една добре структурирана игра с иновативни елементи, и страхотна графика.

Господа „Геймъри” спестете си парите, и бягайте надалеч, това не е игра, това е недоразумение. Но не вярвайте на прости думи, прочетете ревюто докрай, и сами се убедете за какво става на въпрос.

Творението ни запраща в „Неразкрита” все още част на Silent Hill, ние поемаме контрола над Мърфи Пенделтън, „Истрадал” човечец, който е загубил единствената си мъжка рожба. Главният ни герой, решен да отмъсти за смъртта на сина си, решава да извърши леко престъпление, за което е осъден на няколко години затвор.

По една щастлива случайност той попада в същият затвор в който се намира и убиецът на синът му.* След като успява да подкупи пазачите в затвора той успява да убие своята набелязана жертва.

По незнайни причини, след като сте „Видели сметката” на убиеца на синът ви, вие сте преразпределен за преместване в друг затвор. По пътят шофьорът решава да мине през Silent Hill, автобусът се обрърща и играта започва...................

*Сценарият се опитва да е „Тежко” социален, почти изцяло е базиран на друга игра, която се подвизава в коренно различен жанр - Heavy Rain. Историята е ужасно посредствена, пресиленото състрадание, е подкрепено с отвратителното „Озвучение” на главният ни герой, който сякаш прави всичко по силите си да не е част от играта.

Нелогичните обрати, които „Клатушкат” героите в играта, са на моменти пародийни, и недодялано предвидими.

Непонятно отворен свят - ще са първите ви думи когато се сблъскате с играта.

Всеобщите любимци от Vatra Games, са решили изцяло да променят концепцията на играта, и са „Зарязали” всякакъв вид последователност (Вече нямаме реален път, можем да ходим навсякъде по всяко време). Тази „Иновативна” идея за „Отворен свят”, е може би най лошото явление което някога се бе случвало на Silent Hill игра*.

Идеята на създателя е толкова лоша, че дори прави Silent Hill 4 The Room, някак логична.**

** Silent Hill 4: The Room, е беше най „Недолюбената” част в поредицата, поради липсата на реален град, който да обхождаме. Клеченето в една стая, също не спомогна за по доброто мнение на „Геймърите”

*Отвореният свят представен ни в Silent Hill Downpour, представлява част от града, в която можем свободно да обхождаме. Странното в цялата логика на Vatra, е че тяхната иновативна идея за свободно движение, по абсолютно нищо не се различава от тази на оригиналният създател на поредицата. Още в първият Silent Hill, можехме свободно да си ходим из града, но там винаги имахме отправна точка и дестинация към която да се стремим, докато тук в Downpoor, не ни се предоставя абсолютно никаква информация, за крайната ни цел, просто се разхождаме и влизаме от къща в къща с надеждата че историята ще продължи по някое време.

Играта придобива още по „Малоумно изражение”, когато в крайна сметка разбирате, че в реалност няма абсолютно никакъв „Отворен свят”. Веднъж превъртsли играта, разбирате че има точна последователност която трябва да изпълнявате, не можете да извършите едно действие преди друго. Няма да ви подлъжа, ако определя това заглавие като „Етапно”

Моторът на играта, нещо скърца - Това ще си кажете щом се опитате да поиграете повече от 15 милисекунди на играта.

Графичната обстановка в Silent Hill Downpour е поета от творението на Epic - Unreal Engine 3. Макар и този „Двигател” да е използван в редица заглавия, очевадно е че нашите „Приятели” от Vatra Games, нямат абсолютно никаква представа как да програмират под него.

Играта „Сече” и то много сериозно. „Фрейм рейта” пада постоянно, особено ако решите да завъртите камерата около главният си герой. Освен голямата „Сечня”, графиката също не се отличава с нищо особено, дизайна на града не е дръпнал от „Първа част”.

Когато поиграете Silent Hill Downpoor около час, ще осъзнаете че един от главните елементи в поредицата „Мъглата” изцяло липсва. Това визуално природно явление е паднало в жертва на некадърността на създателя да работи с Unreal Engine 3.*

*Смешното в цялата ситуация с „Мъглата” е, че тя се е появила, поради липсата на „Хардуерна” мощ в оригиналният Playstation, който ако не ме лъже паметта излезе през 1996 година. Колко ли трябва да си некадърен да премахнеш „Елемента” който пести „Хардуер”, поради очевидната причина, че Playstation 3, не може да го обработи без да „Сече” още по зверски.

Господа от Vatra, Playstation 3, е ужасно мощна машина, която е способна да обработи Killzone поредицата, как вие съомяхте да сътворите игра с подобен проблем на това поколение машини, на мен това няма да ми стане ясно.

Някой май изяде атмосферата? - Да наистина къде ли отиде?

Silent Hill поредицата, винаги се е славела със страхотна атмосфера, а в това продължение тя просто липсва. Както може би сте се досетили не само липсата на „Мъгла” и отвратителният „Фрейм рейт” са причина за лошото ми мнение, макар че като се замисля, и те са достатъчни да направят заглавието „Неиграемо”.

Основният виновник за липсата на каквато и да било атмосфеера е същинският „Геймплей”. Играта има редица нововъведения които тотално я обесмислят:

1. На първо място ще поставя, идиотската идея всичките „Меле” оръжия (Крикове, Брадви, Търнокопи) да се чупят. Освен че с тях биете гадовете, тези „Предмети” са ви нужни в ключови елементи от играта. Например: Само с „Харпуна” можете да дръпнете „Противопожарната стълба”. Само с „Брадвата” можете да счупите закованите на вратата „Дъски”, и т.н. Огнестрелните оръжия не се чупят, но пък искат муниции, които ги няма много в играта.

2. В играта съществува „Съществото” Void*. В определени моменти от историята „това същество”, ви преследва в предварително „Предначертан път”**, и всеки път когато ви настигне ви взема от „Живота” на по голяма степен на трудност, често пъти ви убива, ако не успеете да се ориентирате ефективно в пътя.

• *Void представлява голяма червена сфера, която е голяма колкото целият коридор. Всеки път когато ви наближи, изцяло замъглява полезрението ви, и забавя движенията ви. Това „Същество” за пръв път се появява в поредицата, и аз лично се надявам да е за последен.

• ** Под „Предварително предначертан път”, трябва да се има в предвид, че вие влизате в „Кошмара” (Подобно на всички останали части), и пред вас се разкриват поредица от тунели и разклонения, през които вие трябва да бягате, докато Void на свой ред ви гони. Веднага след като преминете през тази точно определена комбинация от тунели и завои, „Кошмара” свършва и тези „Катакомби” изчезват,а вие няма да можете повече по абсолютно никакъв начин да влезете отново в тях.

За да подсилят „Идиотщината” от Vatra Games са решили, че пътят през „Тунелите” не трябва да ви се показва, вие трябва да налучквате накъде да бягате. Така сътворен „Кошмара” е възможно най некадърно направеният от всичките игри в поредицата. Трябва да знаете, че „Кошмара” няма никакво друго измерение освен това в което Void ви гони, няма повече да чуете „Вой на сирени”. Няма повече да видите и „Пирамидената глава”, той е отпаднал от това заглавие.

3. Взето е решение „Гадовете” да бъдат сведени до минимум. Играта разполага с 4-5 вида противника, които са най недодяланото „Нарисувани” „Чудовища” които съм виждал в „Игра на ужасите”. Ужасно грозните „Модели” са подсилени и от безмозъчни „Атаки” които те използват за да ви нападат.

Всички противници в играта ви нападат на „Меле” с изключение на някакъв тип „Вещици” които „Крещят” по вас.

4. След като са осъзнали колко добри програмисти са в Vatra, е взето решение, всички загадки в играта, пряко да зависят от „Графиката”. Често пъти решенията на „пъзелите” се крият в нарисувани с „Невидимо мастило” цифри по стените. Използването на ултравиолетова светлина за да ги видите е крайно задължително. Почти винаги тези „Цифри” са изписани накриво, и се намират на „Такива места”, че разчитането им е практически невъзможно.

5. Играта беше широко рекламирана, като първата със „Странични мисии”, всички фенове на поредицата се чудехме как ли ще се изпълняват тези „Мисии” и кои „Хора” ще ни ги дават (Silent Hill не се слави с особено огромен набор от персонажи).

Истината е съвсем различна. Тези „Странични мисии” представляват недодялано направени загадки, които се свеждат до комбинация от цифри които трябва да въведем на „магнитната ключалка на някой сейф”.

Жалко е, че от Vatra, са имали идеи, и в някои елементи от загадките тези идеи се виждат. Но е и очевадно ясно ,че не точно на тази „Фирма” е трябвало да бъде поверено разработването на Silent Hill Downpour.

6. Един от „Трофеите” на играта гласи – Минете играта, без да убиете никой. Да това е възможно.

Що за Silent Hill е този който можете да минете без да убиете никой. Помислете и си отговорете сам на въпроса – Колко са интелигентни гадовете, и как те спомагат за подобряването на атмосферата в играта.

7. Концептуално играта е „Етапна”, този елемент най ясно се вижда в моментите, когато задължително губите всичките си оръжия които сте събрали до момента.

На определени места, в определен момент от историята, вашият герой пропада от някоя стълба или скала, и в този злощастен момент той изтърва всичките си оръжия в „Гигандска пропаст”. Когато се измъкнете от затруднението се оказва че сте изгубили абсолютно всичко - оръжия, муниции, и дори аптечките. Няма да ви обяснявам колко тъп елемент от „Геймплея” е момента в който изгубите всичко, а пред вас стоят разгневени „Чудовища”, които очевидно не ги интересуват вашият проблем.

8. В Silent Hill Downpour, има редица иновативни елементи, които за пръв път се появяват в поредицата. Един от най запомнящите се е че, трябва да накарате определени „Гадове” да влязат в клетка, като вашето оръжие е прожектор, а техният страх светлината.

Тази част е особено „Бъгава” защото тези „Мръсници” не искат да влязат в „Проклетата клетка”, плашат се от светлината, но в посоката която на тях им е удобна.

Можем да продължаваме да описваме „още и още” от недоразуменията, които изграждат тази играта. Можете да намерите грешки в почти всеки един елемент от Silent Hill Downpour. Дали ще бъде, Графиката, Фрейм-рейта, Геймплеят, Загадките, или Кастинга, грешките са навсякъде, те ще ви преследват всяка минута, всеки час, който прекарате в Downpour.

Музиката си изгуби безвъзвратно - Отпадането на един от главните елементи в поредицата е не просто тъпо, а направо престъпно.

Предполагам, че всички от вас са запознати с факта че Акиара Йамаока, не прави повече музиката към Silent Hill поредицата. В играта няма песни, няма и онези специфични стържещи звуци които бяха паметни за „Франчайза”. Саундтрака на Downpour, е поверен на друг „Голям” композитор, който е известен с музиката си към сериала „Декстър”.

По никакъв начин не искам да обидя човека, но не смятам че музиката която е създал "Точно за тази игра" е на мястото си. Най запомнящото се в саундтрака е мелодията към "интрото" на играта, и песента на Korn, която можем да чуем на финалните надписи. Музика има, но не е за тук!

Бавно бързаме към края на ревюто!

На пръв поглед Downpour не много кратка игра. Това твърдение си остава само на „Пръв поглед” защото след като минем веднъж „Историята” и спрете да се "щматкате" безцелно, много бързо ще осъзнаете, че нито градът е голям, нито играта е особено дълга. Ако знаете на къде вървите, няма да ви коства повече от „Един ден” да превъртите играта на която си искате степен на трудност.

Заключени и оценки!

Silent Hill Downpour е най слабата игра в поредицата, изключение могат да правят само онези „Странични заглавия” които излязоха за преносимите конзолки. Редицата грешни решения които са взети от Vatra Games, са унищожили всякаква следа от смислен „Геймплей”. Играта твърдо излиза от „Survival horror” жанра, и получава статут на забавено „Приключение” с пъзел елементи.

Заглавието трябва да се избягва както от твърдите фенове на поредицата, така и от невинни жертви решили да поиграят поредната игра с „Зомбита”.

Чиста оценка

Неиграемо!!!

Аватар
3pacalypse
Мнения: 218
Регистриран преди: 16 години

Re: Silent Hill Downpour Ревю

Мнение 3pacalypse10 години

Аз не бих бил толкова краен по темата.

Ето го моето мнение по въпроса

http://gamebox.bg/%D1%80%D0%B5%D0%B2%D1 ... -downpour/

Кой е онлайн